cinemaXP

Напоследък не пиша поради лични причини, даже и нищо не гледам. Последните заглавия, които ме впечатлиха и мога спокойно да ги препоръчам, бяха „Up In The Air“ и „Bright Star“. Да кажем, че съм в предстартова почивка, тъй като събота сутринта заминавам за Ротердам по покана на същия фестивал, за който писах в началото на 2009. За разлика от миналата година, сега ми предложиха само 3 нощувки, а аз ще си платя още 2, така че имам 5 дни, за да изгледам към двайсетина запланувани филма. Определено опитът от четири международни фестивала вече си казва думата и смятам, че коефициентът ми на полезно действие сега ще бъде доста по-висок.

Иначе предлагам на вашето внимание три неща, които са предназначени за различна аудитория, но вярвам, че все някой прекликващ може да се заинтересува:

* Ако се прежалите да гледате „Когато си в Рим“ и се чудите защо сте си го причинили, поне може да спечелите тридневна екскурзия до Рим. За целта трябва да си регистирате билета на сайта на Форум Филм България.

* Нещо се е случило с екипа на София Филм Фест и започнаха да пускат подробна информация за предстоящото издание повече от месец преди началната дата на събитието! Ако се вярва на този press release, тази година най-накрая ни очаква достойна селекция.

* Във флайера по-долу подчертавам думата „филми“. Някои от тези пичове ги познавам лично и са много готини, а доколкото разбрах, на миналогодишното събиране е имало и стрийптизьорка.

В деня на българското кино (точно така, 13 януари) напомням, че от утре започва второто издание на „Цветята на Корана“ – с още по-добра селекция и много паралелни събития. Този път Здравко и Ангел дори са организирали игра, при която два пъти седмично някой може да спечели покана за двама. Машалла!

Предлагам да започнем годината с нещо cheerful. Докато „30 Rock“ са в зимна ваканция, попаднах съвсем случайно на пълната колекция на „Little Britain“ – трите британски сезона, коледното специално издание, Live представлението, „Little Britain Abroad“ и документален филм за австралийското турне „Little Britain Down Under“. При добро желание, може да се намери и целият, единствен засега, американски сезон „Little Britain USA“. Честно казано, изобщо не бях чувала за това шоу и дори си мислех, че никога не е било купено от българска телевизия. Оказа се, че Диема 2 го е излъчвала за кратко преди около година със заглавието „Малката Британия“. Доколкото подразбрах обаче, от Диема са закупили щатската версия, която HBO явно продава на кило, тъй като тя определено не може да се мери с качествата на оригинала.

И така, Мат Лукас и Дейвид Уалиамс са британски актьори на средна възраст, които измислят персонажите си и ги изиграват, като едновременно с това сами режисират изпълнението си. Първоначално „Little Britain“ стартира като радио предаване на BBC, но скоро се прехвърля на малкия екран. Скечовете напомнят на Бени Хил и Монти Пайтън, но носят свой собствен почерк, който съчетава едновременно бруталност и сюрреализъм. Героите, така наречените „обикновени хора във Великобритания“, са обединени от мъдрия задкадров разказ на Том Бейкър, който е най-известен като четвъртото превъплъщение на „Doctor Who“ (култова британска поредица с над 750 епизода към този момент).

Основните критики към „Little Britain“ са, че разиграва сходни ситуации, а хуморът е дебелашки и дори жесток, особено в представленията на живо. В действителност, персонажите търпят някакво развитие и във финалния епизод на всеки сезон „си получават заслуженото“. Защото хората, които Мат Лукас и Дейвид Уалиамс представят, са всъщност ужасяващо реалистични и несимпатични и на зрителя тайно му се иска да ги види на свой ред унижени, препикани и оповръщани. Също така, благодарение на елегантните вариации на едни и същи случки, в главите на аудиторията се набиват куп яки реплики, които човек без да иска започва да повтаря.

Най-приятното в „Little Britain“ е, че отвъд обичайната slapstick комедия, има втори пласт, който кърти всички представи за политическа коректност и изобразява реалността такава, каквато често е: двама травестити са опитват да убедят целия свят, че са жени; инвалид се разхожда тайно зад гърба на своя болногледач; войнствен гей-хомофоб живее с илюзията, че е единсвеният гей в селото си; злостна дебелана води курс за отслабване; селска леля повръща обилно всеки път, когато хапне нещо, приготвено от чужденец; квартална кака напуска училище и се сдобива с куп нежелани деца, често заменяни за пакет цигари; британският министър-председател и американският президент си разменят палави закачки… Неслучайно протестните писма и заплахите за съд за част от ежедневието на шоуто.

Вероятно нямаше да седна да пиша всичко това, ако не се бях разчела повече за двамата автори на „Little Britain“. Изключвам факта, че догадките около личния им живот пълнят британските таблоиди. Онова, което наистина ме впечатли, е благотворителната дейност, която развиват. Мат Лукас е патрон на фондация, която подпомага пациенти с левкемия и през 2004-а дарява на тази организация спечелените 62500 лири в „Who Wants to be a Millionaire“. През 2007-а издава кавър-сингъла „I’m Gonna Be (500 Miles)“, който с лекота стига върха на UK Top 40. От своя страна, Дейвид Уалиамс, който никога по-рано не е тренирал каквото и да било, успява да преплува Ламанша през 2006-а. Е, не завършва първи, но привлича общественото внимание и събира над един милион лири. Оттогава не спира да плува и участва редовно в събитията на Sport Relief. Като част от кампанията на Comic Relief с мотото Red Nose Day пък „Little Britain“ прави специално celebrity издание, в което Елтън Джон се шегува със своята сексуалност, Джордж Майкъл е обвинен публично в лигавост, а Робин Уилямс се преоблича като викторианска дама и открива, че това ужасно му харесва. Представяте ли си как някоя местна чалга звезда се появява в подобно предаване у нас и започва да пуска майтапи по повод собствената си зашморцаност?

Въпреки, че „Little Britain“ приключва като проект с края на първия щатски сезон, тоест през 2008-а, създателите на сериала са се залостили здраво в Холивуд и се трудят върху американските си кариери. Ако се вярва на IMDBPro, в момента се готви и някакъв техен съвместен пълнометражен филм, за който обаче не можах да открия кой знае каква информация…