cinemaXP

усещане за кино

Archive for ноември, 2008

Отворен клас #13

without comments

В качеството си на почитател на киното, а след това и на продуцент и режисьор, аз винаги съм харесвал документалната форма в киното, тъй като съм я възприемал като важно поле за опити, което точно съотвестства на своеобразния начин на изразяване и на най-съществените потребности на творчески настроените режисьори, а това означава, че дава възможност за запознаване с големи филми и автори. Благодарение на разнообразните формати, стилове и филми, които ще представим, ще стане ясно кое спада към есето и кое към документалното кино.
Освободено от ограниченията, свързани с условностите при създаването на класическите филми в жанра, както и с техническата тромавост на игралните филми, този тип кино е извор на творби, които не могат да се впишат в определена категория. Киното първоначално е създадено, за да запише или улови така наречената документална действителност. Само че изборът на сюжета, който да се заснеме, операторската работа и времетраенето на филма са сами по себе си своеобразни предложения, тъй като заснемането е разкриване на част от съществуващото за сметка на други възможности, а етичното измерение на това движение, този поглед на автора или на човека, който взима решения, изпреварва самата постановка.
Точно особената потребност, която се настройва към действителността или пък я заменя, е това, което доближава киното до движението на ръката, характерно за художниците и породено от размисъла им относно пейзажа. Документалната изобразителност, нейната естественост или обикновеното възпроизвеждане са само една илюзия, художниците или режисьорите нарушават правилата в търсене на определена разменна стойност. Предизвикателствата са свързани с етиката, политиката и естетиката. Защо да се лишаваме от възможността да установим връзки между киното и други изкуства, други дисциплини, защо да лишаваме киното от свободата, до която прибягват художниците и хората на пластичните изкуства, музиката или литературата?
Настоящото издание на ОТВОРЕН КЛАС ще изследва свободата на формите в жанра, естетическите търсения и богатства, които се крият под това наименование. Но също така ще изследва и въпросите, които си задават режисьорите, като се почне от движението на ръката, с което се заснема, улавя или пресъздава част от света и се стигне до начина, по който се подхожда към времето и разказа. Това разнообразие от възможности за избор е едно от постоянните предизвикателства в изданията на ОТВОРЕН КЛАС.

ПАТРИК САНДРЕН
Продуцент,
директор на отворен клас

Written by admin

ноември 21st, 2008 at 10:46 pm

Posted in новини

Strange days

without comments

Вече 10 дни откакто се провежда Киномания, а официалният им сайт още не е активен. Има луксозен каталог на хартия, който дори се продава на прожекциите, безплатна брошура, но не е и онлайн вариант. Според мен затова тази година има толкова малко зрители, дори и на най-комерсиалните заглавия.

А снощи, на финала на „Burn After Reading“, първа зала на НДК се разтресе драматично от земетресението. Точно течеше втората сцена в кабинета на J.K. Simmons и докато вървях през лудницата, продължавах да гледам към екрана – беше наистина сюрреалистично. Интересно обаче колко много хора останаха да си догледат филма!

Written by admin

ноември 16th, 2008 at 5:26 pm

Posted in micro

Quantum of success

with 2 comments

Всъщност новият Бонд изобщо не е чак толкова лош, както го плюят. Европеският feeling, интересните лица (особено Матийо Амалрик) и лудите каскади кефят на max!

Written by admin

ноември 13th, 2008 at 12:06 am

Posted in micro

Лицето на младото българско кино

without comments

Програмата „Лицето на младото българско кино“ стартира на 14 ноември от 10 часа в Дома на киното. Всеки ден до 21 ноември влючително (без уикенда) ще се състоят прожекции на избраните заглавия. Творбите са студентски, дипломни, първи или втори филми на млади автори от НАТФИЗ, НБУ, ЮЗУ и филми, направени със съдействието на НФЦ и БНТ. Те ще бъдат представени от своите продуценти и/или режисьори. „Лицето на младото българско кино“ е тема и на кръглата маса, която ще се проведе на 26 ноември от 10 часа в зала „Средец“ на Министерство на културата.

ПРОГРАМАТА:

14 ноември – петък / 10:00 часа

„План за отмъщение“ – 30 мин.
режисьор: Константин Буров
„Всичко за теб“ – 20 мин.
режисьор: Тома Вашаров
„Семеен портрет“ – 29 мин.
режисьор: Димитър Сарджев
„Птици божии“ – 30 мин.
режисьор: Кристина Грозева

17 ноември – понеделник / 10:00 часа

„Целувка за лека нощ“ – 19 мин.
режисьор: Андрей Хадживасилев
„Истории с тишина“ – 27 мин.
режисьори: Нина Пехливанова, Петя Накова
„Има ли смисъл, като няма значение“ – 29 мин.
режисьор: Нешка Караджинска
„Изгревът на воина“ – 22 мин.
режисьор: Николай Василев
„Кастинг“ – 23 мин.
режисьор: Николай Василев

18 ноември – вторник / 10:00 часа

„Неделя вечер“ – 6.14 мин
режисьор: Калина Вутова
„Хабанера“ – 5 мин.
режисьор: Драгомир Шолев
„Тир“ – 20 мин.
режисьор: Радой Николов
„Приказка за самотата“ – 5.30 мин.
режисьор: Кирил Иванов
„Игра“ – 1 мин.
режисьор: Кристина Грозева
„Минутите след това“ – 18 мин.
режисьор: Николай Тодоров
„Въздушният ас“ – 8.40 мин.
режисьор: Свилен Димитров
„Зу-зу“ – 1.54 мин.
режисьор: Мирослав Мирчев
„Семейна терапия“ – 13 мин.
режисьор: Петър Вълчанов
„Да имахме жени…“ – 2.20 мин.
режисьор: Неделчо Богданов

11:30 – 12:30 часа
UVT представя нови камери на фирма Sony

19 ноември – сряда / 10:00 часа

„Пикник с птици“ – 18 мин.
режисьор: Владимир Андонов
„Три песни“ – 6 мин. и 7 сек.
режисьор: Любомир Драганов
„Засада“ – 20 мин.
режисьор: Станислав Дончев
„Съни маус“ – 4 мин.
„Феичка“, „Приветствие към Европа“, „Сферички“, „Азбука“ – 4 мин.
Сирма медиа
„Последно пътуване“ – 60 мин.
режисьор: Васил Барков
„Време е…“ – 13.50 мин.
режисьор: Яна Славчева

20 ноември – четвъртък / 10:00 часа

„Семейно щастие“ – 55 мин.
режисьор: Томислав Христов
„Коридор №8″ – 74 мин.
режисьор: Борис Десподов

21 ноември – петък / 10:00 часа

„Грешница“ – 36 мин.
режисьор: Йордан Йорданов
„Преследвачът“ – 54 мин.
режисьор: Лъчезар Аврамов
„Посредникът“ – 25 мин.
режисьор: Драгомир Шолев
„Изтриване“ – 7 мин.
режисьор: Симеон Цончев
„Октомври“ – 7.30 мин.
режисьор: Цветомир Матев

Written by admin

ноември 11th, 2008 at 12:48 am

Posted in новини

Кинопремиера: „Хенри Пул е тук“

without comments

Henry Pool Is Here

Добрата новина е, че американското независимо кино си пробива път в залите на нашите синеплекси, сред “Флиртология” и “Убийствен пъзел 5”. Тази седмица са премиерните прожекции на “Хенри Пул е тук” и ако искате да си починете от CGI лудницата, която обикновено преобладава в българските салони, това заглавие е правилният избор. Вече от месец филмът е в торентите с перфектно качество, но си струва да се види на голям екран заради сюрреалистичната визия и емоционалния саундтрак.
На пръв поглед сценарият е банален: някой, който разбира, че му остава съвсем малко време да живее, преосмисля себе си и променя уж логичния ход на събитията. При описанието в различни сайтове масово се тиражира неточността в IMDB, която вероятно е останала от стара версия на проекта – няма да видите Хенри Пул да напуска нито семеен бизнес, нито властна майка или пък страдаща годеница. Явно тези сюжетни линии са отпаднали при монтажа, което е голям плюс, защото така историята провокира въображението още повече. Неслучайно филмът направи впечатление на тазгодишното издание на Сънданс. Режисьорът Марк Пелингтън е известен с трилърите си “Паника на Арлингтън роуд” и “Послания от мрака”, както и с работата си върху различни музикални клипове. Това предполага една леко иронична гледна точка към религиозното клише за внезапно появилия се чудодеен образ на Христос. Заобиколени са и каноните на романтичната драма – диалозите звучат свежо и реалистично.
За непринуденото усещане спомага и интересният подбор на актьорите в главните роли. Обикновено сме свикнали да виждаме Люк Уилсън в компанията на по-големия му брат Оуен и останалите идиоти от Frat Pack (Бен Стилър, Винс Вон, Уил Ферел, Джак Блек, Стив Каръл). Тук обаче той е порядъчно подпухнал и брадясал, а безизразното му изражение е ту смешно, ту тъжно. Лицето на Рада Митчъл пък носи атмосферата на всички некомерсиални и дори експериментални филми, в които е участвала. Адриана Бараза се превъплъщава в досадната набожна съседка – ако се чудите откъде ви е толкова позната, Алехандро Гонзалес Иняриту я превърна в международна звезда.
Дефолтният оптимистичен финал не трябва да заблуждава никого със своята еднозначност – спорът за това дали Хенри Пул е повявал или не продължава да се води. За повече инфо – тук.

Written by admin

ноември 4th, 2008 at 11:32 pm

Posted in ревю