cinemaXP

По някаква неясна логика, известна единствено на местните разпространители, „Knowing“ излиза на голям екран у нас три месеца след официалната премиера и само две седмици преди DVD премиерата в САЩ. Вероятно са решили, че се вмества в категорията летен блокбъстър и че ще позапълни паузата между Т4 и „Public Enemies“. За щастие, Алекс Прояс не би си измил ръцете с някакво клиширано save the world & save the box office movie, така че „Пророчеството“ или „Знамението“ (както се опитват да го преведат на български) е неочаквано добра комбинация между между sci-fi, mystery, трилър и CGI апокалипсис. Е, за моите лични разбирания имаше и някои хорър моменти, но какво да направим, като по принцип не гледам страшни филми 🙂

На пръв поглед, сюжетът обещава цял куп cheesiness – Джон Кеслър (Никълъс Кейдж) е депресивен астрофизик, който преподава в MIT и отлежда сам своя затворен син Кейлъб, като и двамата страдат по скорошната внезапна смърт на майката. В училището на момчето се провежда церемония, при която изваждат капсула на времето, заровена преди 50 години, и всяко дете взима по едно писмо от нея. Докато съучениците му се радват на рисунки на космически кораби, Кейлъб логично попада на мистериозен лист, изписан с цифри. И съвсем скоро баща му разбира какво означават те.

Още след първите 15 минути обаче става ясно защо филмът е с относително нисък рейтинг в imdb – защото отказва да се подчини на съвременните стандарти за сносна студийна инвестиция и следва собствена логика. Която очевидно не се харесва на американските хлапета, въпреки че продуцентите очевидно са се постарали за PG-13 рейтинга. Алекс Прояс е наблегнал на атмосферата на Края, което по някакъв начин ми напомни за един мой много любим филм – „It’s All About Love“. Така че, ако очаквате уроци по нумерология, лекции по астрофизика, данбрауновско блудстване с Библията, светкавични контрапланове за спасение от НАСА или дори Никълъс Кейдж в типичното му екшън амплоа – сбъркали сте вратата. Аз самата оцених и факта, че всяка възможност за психологизиране е внимателно отстранена. Мотивацията на всички е перфектно защитена, но зрителите постоянно си задават въпроса какво биха направили, ако бяха поставени на мястото на персонажите и отговорите не са лесни.

Ритъмът на филма е спокоен, като разчита повече на съспенса. Алекс Прояс ни кара да се вгледаме внимателно в предметите в дома на професор Кеслър, а ние, вероятно тотално повредени от „Lost“, започваме да ги колекционираме и подреждаме мислено, очаквайки скорошната им поява в някоя ключова сцена. Само че „Knowing“ е от тези филми, в които когато покажат как някой зарежда револвер, това не означава непременно, че после ще стреля с него. Нито пък че едно слухово апаратче е признак за глухота. Това е един от големите плюсове за филма – че си играе с нашите предразсъдъци и очаквания, наслоени от поглъщането на един и същи junk food. Също така, ако човек се разрови онлайн, може да открие много интересни обяснения за това защо персонажът на Чандлър Кентърбъри е наречен именно Caleb. Но това е по желание, нещо като извънучилищно занятие на тема конотации.

Актьорската игра е приятно ненатрапчива, явно режисьорът е предпочел дискретни и по-скоро неизвестни лица. Роуз Бърн и Надя Таунсенд внасят голяма доза австралийска непринуденост, а звездата на филма, Никълъс Кейдж, най-малкото е имал възможност да се откъсне от обичайните глупости, с които се занимава в последните няколко години. ОК, изпълнението му е много далеч от онова, което сме видели в „Leaving Las Vegas“ или „Matchstick Men“. Също така реакциите му в някои от най-напрегнатите моменти на „Knowing“ сякаш казват „млък, аз съм екшън звезда и знам какво правя“, но нали персонажът му е асоциален астрофизик… нека да го оправдаем с това. Може и пък да не е искал да повтаря същата лузърска роля като в „The Weather Man“, въпреки че точно с нея буди искрени симпатии.

Аудиовизуалната концепция на „Knowing“ обаче доставя истинско удоволствие, особено ако се консумира в кинозала. Сочните специални ефекти са достатъчно детайлни, без да стигат до отблъскващи подробности. Тъй като всички катастрофи се случват яко изневиделица, впечатлението е брутално и много реалистично. Музиката на Марко Белтрами е плътна и сериозна, с което няма как да не направи впечатление. Само прословутата Седма симфония на Бетовен е вече поизтъркана, но няма как – щом ще ни показват Тайм Скуеър и Емпайър Стейт Билдинг в пламъци. Започвам да си мисля, че техните модели ги произвеждат на ишлеме и когато се наложи да се заснеме някаква глобална катастрофа, най-евтино излизат кадрите с тях. Финалната сцена също аха да развали общото впечатление от филма, тъй като не оставя нищо на фантазията, но нека не забравяме, че въпреки мнозинството от австралийци и новозеландци в екипа, „Knowing“ си остава американски филм. И въпреки това се справя добре.

Nisi Masa провежда този конкурс за осма поредна година, като участващите държави са вече 19. И така, ако сте между 18 и 28 години и имате желание да напишете сценарий в рамките на 20 хиляди знака до 31-и юли -> темата е „Табу“.

Едно печатно копие от текста на български език трябва да се изпрати до:

Сдружение „СЕДЕМ“
За конкурса на NISI MASA
ул. „Добруджа“ №1
София 1000

+ попълнен формуляр за участие от сайта на Nisi Masa
+ сценария в електронен вид, изпратен до Bulgaria@nisimasa.com
+ по желание авторът може да изпрати обяснителна бележка от максимум 1 страница, описваща по какъв начин неговият/нейният сценарий интерпретира темата „Табу“

Успех!

Толкова го чаках Т4 и така се надявах целият hype около него да е оправдан, но уви! Планирах едно сочно ревю, обаче в момента се чувствам някак обидена за това, че вместо едно достойно продължение с много екшън получихме някаква блудкава и объркана история, която да влезе в ограниченията на PG-13 рейтинга. Романтичната постапокалиптична атмосфера и прекрасните индустриални звуци са тотално похабени от лигавия typecasting. Да не говорим за Крисчън Бейл, който явно развива синдрома на Киану Рийвс след „Матрицата“, така че още дълго ще го слушаме да говори като Батман. Според слуховете, Джеймс Камерън ще се намеси за Т5, но пък от вездесъщите студиа искали Робърт Патинсън в главна роля, та следвашият епизод може да е още по-сбозан…

За всички, които отсега предчувстват summer in the city -> от 4-и юни сдружение „Позор“ стартира селекцията Късо съединения 2009. Първият филм в програмата е „12 режисьора за 12 града“, от 21 часа в Дома на киното.