Archive for декември, 2010
Journey for a film
Докато медиите се пълнят с годишни класации за най-някаквите филми, а в пощата ми се събират призиви за освобождението на Джафар Панахи или празнични честитки от десетки кинофестивали, ще използвам момента да ви досадя с моите лични киномански събития за 2010-а.
Като цяло годината беше доста безлична и разочароваща откъм заглавия, но мога да кажа, че за мен тя започна емоционално с „Up in the Air“ и завърши обнадеждаващо с „Monsters“. Най-очакваният филм за мен беше „Womb“ и след като премиерата му беше отложена няколко пъти, успях най-накрая да го докопам във видеобиблиотеката на фестивала в Солун. Проектът е истинска находка и като сценарий, и като Ева Грийн, въпреки наличието на грешки в режисурата и кастинга, затова смятам, че след 20-30 години, когато евентуално започне масовата репликация на хора, „Womb“ може да се превърне в малко стилно откритие.
Най-важната за мен среща от всички пет международни фестивала, които посетих – от Ротердам до Солун, беше тази с Джон Лури в Албасете. Разговорите ни бяха всякакви – лични на по цигара пред поредния бар или професионални в хотелската му стая с бутилка уиски между нас. Нещата, които той ми разказа за живота и кариерата си, както и онези, които изведнъж се чух да изричам пред напълно непознат човек, ме накараха да се замисля за естеството на така наречените арт среди, за това какви са хората, които се чувстват призвани да съществуват в „изкуството“ и откъде черпят енергия, за да работят десетилетия наред. Уверявам ви, изводите не са особено оптимистични, но пък един полезен съвет – ако решите да превземете това богоизбрано общество, способността да се пие алкохол продължително и в големи количества помага доста.
Иначе, моето лично откритие за 2010-а се нарича Апичатпонг Верасетакул. Да, Златна палма ала-бала, но нямаше как да ми просветне колко е идеен този режисьор наистина, докато не присъствах на негов мастърклас, отново в Солун, на който той описа различните си проекти, заснети за кино и за мултимедийни инсталации. Ако все още не сте прочели интервюто му за Позор, не е късно и освен това ви препоръчвам да следите техните събития, защото единствено Здравко и Ангел биха показали нещо на Апичатпонг в България. По време на лекцията в Солун записах почти 2 часа и много ми се искаше да кача директно файла, за да чуете този приятен мек глас, който на края на почти всяко изречение добавя „Yeah“, но явно за догодина трябва да се целя не само в телефон, който снима по-добре (знам, че моите ломо експерименти с древния ми Sony Ericsson изглеждат трагично), но и такъв, чийто recorder изолира по-успешно звуците на една кашляща и сумтяща гръцка аудотория.
За края на годината ви поздравявам с този късометражен проект на Емануил Пападопулос. Освен че Journey With a Film показва предколедния Солун, описва много добре фестивалната глъч, сред която всеки филм има потенциала да бъде двучасово мъчение или спомен за цял живот.