cinemaXP

усещане за кино

Archive for април, 2009

36-часов театрален & кино маратон в НАТФИЗ

without comments

Започва сутринта на 25-и / събота и продължава до вечерта на 26-и / неделя. И понеже нас ни интересува киното, успях да изровя часовете на предвидените четири прожекции в учебната кинозала: 20:30 (25.04) + 00:30, 04:00 и 07:30 (26.04).

Жалко само, че програмата на късометражните филмчета не е уточнена. Също така, не мога да кажа, че са избрали най-привлекателните часове, освен ако човек наистина не реши да прекара цялата нощ в НАТФИЗ.

Written by admin

април 23rd, 2009 at 9:29 pm

Posted in новини

Северно сияние – дни на нордското кино

without comments

Програмата е скромна, но за сметка на това – качествена и наситена.

Written by admin

април 15th, 2009 at 8:16 pm

Posted in новини

Cineplex стачкува

without comments

От днес киното в CCS е затворило врати в знак на протест срещу безкомпромисното 40% увеличение на наема от страна на мола. Преградили са третия етаж с рекламни пана от филми и са разпечатали обяснението си на лист A4 + извинения за причиненото неудобство. Малко странен начин за протест, може би очакват, че самите посетители на киното ще направят нещо?

Written by admin

април 13th, 2009 at 9:11 pm

Posted in micro

Червена точка за „Позор“

without comments

Представете се накратко – кои сте и с какво сте се занимавали преди да се “опозорите” :-)

Ние сме Здравко Григоров и Ангел Хаджийски. Преди да създадем „Позор“ и двамата сме се занимавали с кино. Единият професионално (програматор на „Дома на киното“), другият не толкова (преводач на филми).

Кога точно и как решихте да основете сдружението?

Началото беше в Прага. Ходихме на пражкото биенале и там на много места имаше табелки с надпис „Pozor!“, което на чешки означава „Внимание!“. Името е запомнящо се и бързо спечели зрителите.

Филмите, които показвате, са доста смели, независимо, че голяма част от тях обикалят известните фестивали за независимо кино. Как ги подбирате?

Подборът за нашите проекти продължава много дълго време. Първо се спираме на водещата тема. След което започва едно ровене из фестивални каталози, срещи с наши приятели, които посещават филмови фестивали и накрая идва най-трудната част с договарянето на заглавията. Последният ни проект, „Цветята на Корана“, ни отне почти година. Селекцията на филмите беше много прецизна и ни отне дълго време, за да убедим световните разпространители, че нашият фестивал е мястото, на което трябва да покажат филмите си.

Тоест разпространителите обикновено подхождат с недоверие?

Договарянето на филмите е най-трудната част в организирането на един фестивал. При нас съществува и още един голям проблем – ограниченият бюджет. Тъй като сами финансираме проектите си, не можем да си позволим високи такси за правата на филмите. Което води до едни продължителни преговори, чрез които се опитваме да убедим разпространителите защо е добре филмите им да бъдат показани в България. При стартирането на селекцията ние имаме един набор от около 30 заглавия, от които в края остават 15, тъй като за останалите 15 правата за прожекции са много високи. Понякога има и щастливо стечение на обстоятелствата и успяваме да договорим почти всички филми.
Такъв беше случаят с нашия предстоящ проект „Късо съединение“, който ще продължи цели три месеца – от началото на юни до края на август. Програмата на фестивала вече е готова и само ще споменем, че основен акцент са късометражните филми носители и номинирани за „Оскар“. А в програмата присъстват имена като Бернардо Бертолучи, Аньес Варда, Франко Дзефирели, Мира Наир, Жан-Люк Годар, Ясмила Збани, Ермано Олми. Договорихме при нас да бъде европейската премиера на филма „Човешки истории“ („Stories on Human Rights“) – един омнибус съставен от 22 късометражни филма. Сред авторите са Сергей Бодров, Габриел Гарсия Маркес, Марина Абрамович, Валтер Салес, Халед Хосейни и така до 22. Всички участници в проекта са носители на световни призове за кино и литература. Смятаме, че това е най-големият ни успех с договарянето на филм досега.

Имате ли си вече постоянна публика тук и ако да – как бихте я описали?

Публиката се оформя в зависимост от проекта, който предлагаме. Имаше зрители по време на „Цветята на Корана“, които след като изгледаха първия филм, си купиха билети за всички останали до края на програмата. Публиката ни няма определена възраст. На прожекциите на „Тромпетът“ и „Виолончелото“ зрителите бяха от 10 до 70-годишни. Имаше младежи дошли директно от училище, имаше и хора на средна възраст с костюми и официални рокли.

За мен лично е интересно дали след прожекция хората имат желание да обсъждат филма, който са гледали, с вас или пък помежду си?

Хората обичат да обсъждат филмите. Правят го както с нас, така и помежду си. Уговарят се да се видят на следващата прожекция. Създават се групички, които след това идват заедно на кино.

Смятате ли, че на фона на всички тези eye candies, които ни заливат от киноекраните или торентите, има нужда от специално въведение в независимото и експерименталното кино или неговата аудитория се „самовъзпитава“ по някакъв незнаен начин?

Ние сме против това да излезем преди прожекцията и да обясним на зрителите какво точно е искал да каже авторът. Нека всеки сам да възприеме видяното и сам да открие това, което авторът му показва. Зрителите, към които са насочени нашите филми, не са случайни хора. Те идват в салона с ясната идея какво ще гледат.

Имате ли амбиции да организирате истински фестивал с награди и гости? Ако да – как си го представяте?

В София вече има голям фестивал с награди, така че ние не се стремим към това. Колкото до гостите, това опира до финанси. Надяваме се в най-скоро време да можем да си го позволим. В някои случаи ние комуникираме директно с режисьорите на филмите и те нямат нищо против да дойдат и да ги представят пред публиката.

Written by admin

април 5th, 2009 at 10:42 am

Posted in интервю