cinemaXP

Ако имате поне някаква представа за какво иде реч в “Twilight” и успеете да издържите midi съпровода, вероятно ще се позабавлявате с тази old school игричка. Не че съм фен на поредицата и прочие вампирски фешън, но идеята за YouTube наратив наистина кърти.

Снимка: Михаил Новаков

Разполагате с още една седмица да видите изложбата The Perfect Human. 5 X Obstructed, част от тазгодишното издание на Sofia Design Week. “Петте препятствия” е любимият ми филм на Ларс фон Триер, тъй като в него нивата на садистична мелодрама са най-ниски. Освен това, е самоиронично завръщане към идеалите на Догма ‘95 или по-точно - опит за насилственото им прилагане.

Затова, въпреки че в изложбата става дума за изработка на плакати и прилагането на препятствията като педагогически метод, отидох с голям интерес да я разгледам. За всички, които не са посветени във визията на “Перфектният човек”, на една от стените в залата се прожектира оригиналния документален проект на Йорген Лет. В околното пространство кураторката Дима Стефанова е подредила примери от няколкоседмичния експеримент на един преподавател със студенти в амстердамската академия за изкуство и дизайн. Крайният продукт от този експеримент може да не изглежда съвършен от техническа гледна точка, но пък изобилства от идеи и интерпретации. Много е вдъхновяващо да видиш как разсъждават млади хора, израстнали и живеещи в съвсем друга среда и буквално да проследиш как едно изображение може да се концептуализира до неузнаваемост.

В тази връзка и по повод коментарите за продължението на “Оркестър без име” си мислех, че тук сме прекалено чувствителни на тема преправяне. Някак се подразбира, че всяко филмово дело е свършено по най-добрия начин и опитите за заиграване или вариация са направо обидни. Вероятно затова в българското кино има само един римейк. И изобщо представяте ли си някой да отиде при Людмил Стайков и да му предложи определен бюджет да направи петминутна версия на “Хан Аспарух”, да кажем - с един кон, или само с жени, или всичко да е в зелена гама… Някак несериозно, нали? Може би е време някой да заснеме “Съвършеният режисьор”, а дотогава - нека да се насладим отново на първоизточника:

Докато преглеждах мартенските кинопремиери, попаднах на два филма, които ужасно бих искала да мога да гледам, някога…

The People vs George Lucas

Tales from the Script

Cheers!

Видях го този прословут “Аватар”, но единственото, което провокира у мен, е желание да задълбая в trivia-та му.

Затова по повод празниците и в името на онези прекрасни дни от детството ни, които прекарвахме сити пред телевизора, пускам 5 трейлъра. Премиерите на всички тези заглавия са през декември месец и много ми се иска да имам възможност да ги гледам, някога.

След като гледах “Dog Star Man” на лекцията на xfilms, се замислих колко различни паралелни светове са съществували през 60-те години в САЩ (имайки предвид, че действието на “Mad Men” също се развива тогава). Голяма част от онези ефекти или мотиви в киното, които днес са ни втръснали, тогава са били истинска революция.

Освен това, благодарение на последния брой на Vice за кино открих, че преди да се захване с “Улица Сезам”, Джим Хенсън е експериментирал с видео арт. “Time Piece” излиза официално през 1965-а и две години по-късно получава номинация за късометражен Оскар. Усещането за аудиовизуален ритъм навява асоциации за съветския авангард, но пък чувството за хумор е типично джимхенсъновско. Enjoy!

Time Piece

Eric | MySpace Video