cinemaXP

усещане за кино

Archive for the ‘audiovisual’ Category

Pants on fire

without comments

След като преди две седмици в Лондон се случиха последните размирици (даже не съм сигурна дали биха могли да се нарекат протести), всички добре познати аудиовизуални революционери побързаха да отговорят с нещо спретнато набързо по този повод. Йоко Оно благоволи да пусне в своя YouTube канал пълната версия на документалния филм „Bed-In“, който двамата с Джон Ленън заснемат през 1969-а. За съжаление, видеото беше достъпно само в рамките на 12 дни и добре, че съм сред феновете на Йонас Мекас във Фейсбук, та успях да хвърля един поглед, преди да го свалят. Прословутият британски нехранимайко Банкси също блесна като съавтор на „автентичен“ документален проект за Channel 4 – „The Antics Roadshow“. Ако решите да гледате филма онлайн, имайте предвид, че линкът може да бъде деактивиран всеки момент и също така прескочете първата минута, която според мен е сътворена като опит за ироничен мета-коментар (пак цитирам Еленко, два пъти в един месец, хмм). Ако все пак се чувствате като хора, които са пропуснали всичките си шансове да видят нещо вълнуващо и съвременно по повод английските брожения, предоставям на вашето внимание „нещо“ от самия мосю Крис Маркер, но не забравяйте, че човекът наскоро навърши 90 години:

P.S. Най-оригиналният коментар на въпросните събития, който открих, е под формата на фотоколажи и можете да го видите тук.

Written by admin

август 23rd, 2011 at 11:18 pm

Posted in audiovisual

MashUp

without comments

Колкото и странно да изглежда, mashup е явление в web 2.0, което е добило толкова широка популярност, че в Париж се организира специален двудневен фестивал на тази тема. В най-голямата кинозала на Forum des Images са разположени осем гигантски монитора с плосък екран и всеки може да изгледа видеата, които са разпределени тематично. Сред избраните клипове са отговорът на Обама по повод злощастния му родилен акт с откъс от „The Lion King“, най-известните миксове на „Avatar“, „Inception“ и „The Black Swan“, компилации на Дисни, mashup с 50 Cent, Snoop Dogg, Бетовен и Серж Генсбур, както и цитати на създателя на лиценза Creative Commons, Лорънс Лесиг. Тук можете да видите едно от любимите ми филмчета, представени на фестивала – едновременно меланхолично и иронично, то не би могло да съществува и най-вече да предизвиква предвидената реакция без добро познаване на историята на киното:

В тази връзка, тези дни си мислих доста за „Super 8″. Самото гледане на филма ми достави голямо удоволствие, върна ме в детските години и ме накара да си спомня как изглеждаше киното на ’80-те, като дори Ел Фанинг ми заприлича на младата Никол Кидман. Отбелязах и всички автоцитати на J.J. Abrams и позоваванията на Спилбърг, който от своя страна преди 10 години е направил почти същото с „A.I. Artificial Intelligence“ и Кубрик, но обективно погледнато, не съм сигурна дали Кубрик би се изказал особено ласкаво за J.J. Abrams като режисьор. Разбира се, личните и професионалните взаимоотношения между Спилбърг и Кубрик са доста по-сложни в сравнение с фенбойщината на J.J. Abrams, но дали неговият култ към Спилбърг придава някаква допълнителна стойност на филмите му за зрителите, които умеят да направят тази асоциация, или напротив – лишава мнозинството от възможност да възприемат работата му обективно? Мислех си също за това абсурдно завръщане към темата за Студената война („X-Men“, „Super 8″, „Transformers 3″) и за вече натрапващото се използване на архивни кадри с Джон Кенеди („X-Men“ и „Transformers 3″) като форма на mashup. Май трябва да си препрочета Бодрияр…

Written by admin

юни 26th, 2011 at 3:32 pm

Kubrick revisted

without comments

От една страна, уикендът е винаги приятен повод да разровим DVD колекцията и да попаднем на някое добре забравено съкровище. От друга страна, вече седмици наред в Парижката синематека е представена гигантска експозиция, посветена на Кубрик, като медийният й успех е феноменален. Неслучайно досега са я посетили десетки хиляди гости, а има възможност и част от материалите да бъдат разгледани онлайн. За всички нас, които можем само да преглъщаме жадно и да чакаме следващия епизод на „Под прикритие“, поздрав със следното филмче:

Written by admin

април 30th, 2011 at 11:34 am

Posted in audiovisual

Vogue

without comments

Мартин Скорсезе за Шанел

Франк Милър за Гучи

Гай Ричи за Диор

Written by admin

септември 8th, 2010 at 11:05 pm

Posted in audiovisual

8-Bit Twilight Eclipse Interactive

without comments

Ако имате поне някаква представа за какво иде реч в „Twilight“ и успеете да издържите midi съпровода, вероятно ще се позабавлявате с тази old school игричка. Не че съм фен на поредицата и прочие вампирски фешън, но идеята за YouTube наратив наистина кърти.

Written by admin

юли 5th, 2010 at 11:03 pm

Posted in audiovisual

Lars von Trier remade

without comments

Снимка: Михаил Новаков

Разполагате с още една седмица да видите изложбата The Perfect Human. 5 X Obstructed, част от тазгодишното издание на Sofia Design Week. „Петте препятствия“ е любимият ми филм на Ларс фон Триер, тъй като в него нивата на садистична мелодрама са най-ниски. Освен това, е самоиронично завръщане към идеалите на Догма ’95 или по-точно – опит за насилственото им прилагане.

Затова, въпреки че в изложбата става дума за изработка на плакати и прилагането на препятствията като педагогически метод, отидох с голям интерес да я разгледам. За всички, които не са посветени във визията на „Перфектният човек“, на една от стените в залата се прожектира оригиналния документален проект на Йорген Лет. В околното пространство кураторката Дима Стефанова е подредила примери от няколкоседмичния експеримент на един преподавател със студенти в амстердамската академия за изкуство и дизайн. Крайният продукт от този експеримент може да не изглежда съвършен от техническа гледна точка, но пък изобилства от идеи и интерпретации. Много е вдъхновяващо да видиш как разсъждават млади хора, израстнали и живеещи в съвсем друга среда и буквално да проследиш как едно изображение може да се концептуализира до неузнаваемост.

В тази връзка и по повод коментарите за продължението на „Оркестър без име“ си мислех, че тук сме прекалено чувствителни на тема преправяне. Някак се подразбира, че всяко филмово дело е свършено по най-добрия начин и опитите за заиграване или вариация са направо обидни. Вероятно затова в българското кино има само един римейк. И изобщо представяте ли си някой да отиде при Людмил Стайков и да му предложи определен бюджет да направи петминутна версия на „Хан Аспарух“, да кажем – с един кон, или само с жени, или всичко да е в зелена гама… Някак несериозно, нали? Може би е време някой да заснеме „Съвършеният режисьор“, а дотогава – нека да се насладим отново на първоизточника:

Written by admin

юни 10th, 2010 at 11:40 pm

Posted in audiovisual

In movie theaters far, far away

with 2 comments

Докато преглеждах мартенските кинопремиери, попаднах на два филма, които ужасно бих искала да мога да гледам, някога…

The People vs George Lucas

Tales from the Script

Cheers!

Written by admin

февруари 28th, 2010 at 1:35 pm

Posted in audiovisual

Kidsmas

without comments

Видях го този прословут „Аватар“, но единственото, което провокира у мен, е желание да задълбая в trivia-та му.

Затова по повод празниците и в името на онези прекрасни дни от детството ни, които прекарвахме сити пред телевизора, пускам 5 трейлъра. Премиерите на всички тези заглавия са през декември месец и много ми се иска да имам възможност да ги гледам, някога.

Written by admin

декември 31st, 2009 at 1:52 am

Posted in audiovisual

Little shop of discoveries

with one comment

След като гледах „Dog Star Man“ на лекцията на xfilms, се замислих колко различни паралелни светове са съществували през 60-те години в САЩ (имайки предвид, че действието на „Mad Men“ също се развива тогава). Голяма част от онези ефекти или мотиви в киното, които днес са ни втръснали, тогава са били истинска революция.

Освен това, благодарение на последния брой на Vice за кино открих, че преди да се захване с „Улица Сезам“, Джим Хенсън е експериментирал с видео арт. „Time Piece“ излиза официално през 1965-а и две години по-късно получава номинация за късометражен Оскар. Усещането за аудиовизуален ритъм навява асоциации за съветския авангард, но пък чувството за хумор е типично джимхенсъновско.

Written by admin

ноември 7th, 2009 at 2:36 pm

Posted in audiovisual