cinemaXP

От днес започва Късо съединение, традиционният летен фестивал на сдружение Позор. В четвъртото издание преобладават филмите-омнибуси, които са интересни от продуцентска гледна точка, но качествата им не винаги съответстват на имената от афиша. Във всеки случай тазгодишната програма заслужава специално внимание заради българската селекция, както и възможността да се опознаят екзотични места и епохи през погледа на различни автори.

Колкото и странно да изглежда, mashup е явление в web 2.0, което е добило толкова широка популярност, че в Париж се организира специален двудневен фестивал на тази тема. В най-голямата кинозала на Forum des Images са разположени осем гигантски монитора с плосък екран и всеки може да изгледа видеата, които са разпределени тематично. Сред избраните клипове са отговорът на Обама по повод злощастния му родилен акт с откъс от „The Lion King“, най-известните миксове на „Avatar“, „Inception“ и „The Black Swan“, компилации на Дисни, mashup с 50 Cent, Snoop Dogg, Бетовен и Серж Генсбур, както и цитати на създателя на лиценза Creative Commons, Лорънс Лесиг.

В тази връзка, тези дни си мислих доста за „Super 8“. Самото гледане на филма ми достави голямо удоволствие, върна ме в детските години и ме накара да си спомня как изглеждаше киното на ’80-те, като дори Ел Фанинг ми заприлича на младата Никол Кидман. Отбелязах и всички автоцитати на J.J. Abrams и позоваванията на Спилбърг, който от своя страна преди 10 години е направил почти същото с „A.I. Artificial Intelligence“ и Кубрик, но обективно погледнато, не съм сигурна дали Кубрик би се изказал особено ласкаво за J.J. Abrams като режисьор. Разбира се, личните и професионалните взаимоотношения между Спилбърг и Кубрик са доста по-сложни в сравнение с фенбойщината на J.J. Abrams, но дали неговият култ към Спилбърг придава някаква допълнителна стойност на филмите му за зрителите, които умеят да направят тази асоциация, или напротив – лишава мнозинството от възможност да възприемат работата му обективно? Мислех си също за това абсурдно завръщане към темата за Студената война („X-Men“, „Super 8“, „Transformers 3“) и за вече натрапващото се използване на архивни кадри с Джон Кенеди („X-Men“ и „Transformers 3“) като форма на mashup. Май трябва да си препрочета Бодрияр…

Традицията с ембиънт партитата в Дома на киното се завръща със страшна сила. Този петък отново ще има повод за избухване при наличието на цяла нощ неми филми и музикални сетове. Разбира се, този вид удоволствия са само за ценители, но атмосферата на подобни събития е нещо, което на мен лично много ми липсва в социалния живот на София през последните няколко години. Списък с филмите и музикантите може да намерите тук.

Благодарение на колективните усилия на Мариана Христова и сдружение Позор, фестивалът за Северно кино ще се състои и тази пролет. Пълната програма с избраните заглавия от Скандинавските и Прибалтийските държави може да откриете тук. От тази селекция съм гледала единствено „Изкушението на Свети Тони“ и не мисля, че бих го издържала отново, но „Повечето хора живеят в Китай“ и „Съзряването на Ерик Ницше“ ми се струват доста интересни.

Заглавието на фестивала може да изглежда като оксиморон, но thumbs up за третото издание, за което Здравко и Ангел са селектирали наистина най-доброто от близкоизточното кино в момента. Пълната програма можете да намерите тук. Билетите са на ретро цени, а програмирането изглежда доста удачно (особено за хора с екзотичен график като моя). Калабалъкът стартира от утре и този път съм си обещала, че ще хвана поне 1 прожекция…

След като миналия уикенд пропуснах So Independent поради логистични причини, съм се приготвила за тазгодишната Киномания, която предлага някои доста приятни и почти пресни заглавия. Лично за мен, най-голям интерес представлява документалната секция. Добър знак е и фактът, че организаторите са се опитали да разширят малко програмата. Освен че са поканили внука на Конфуций за откриването, съвместно с японското посолство представят и мини панорама на Куросава в комплект с 2 лекции на Андроника Мартонова. Анди е специалист по азиатско кино и говори много увлекателно, така че ви препоръчвам лекциите й на 20-и и 27-и в арт център Форум.

Увлечена в писането, забравих да пусна новините за две събития, като едното даже започна от снощи. Става дума за панорамата на унгарския режисьор Бела Тар в НАТФИЗ. Подбраните заглавия се намират доста трудно, даже и на DVD, затова много се радвам, че някой е поел инициативата да ги покаже на голям екран. Нека и симултанния превод не ви притеснява – ако се съберат зрители, които се справят със субтитрите на английски, горкият човек, натоварен с нелеката задача да озвучава филми в 21-и век, с радост замлъква.

Освен това, в края на тази седмица започва традиционният фестивал за азиатско кино на Позор. Филмите, които са селектирали, са фестивално-смели и си струва да се гледат, въпреки че, ако нямате опит с този тип кино, може да го възприемете като чиста екзотика. Дори и така да е, приемете го като едно пълноценно попълване на общата култура.

От днес до неделя можем да се насладим отново на внимателно подбрана селекция късометражни филми от цял свят. Тази година прожекциите са в Одеон, Дома на киното и Червената къща, а сред основните събития е уъркшоп на тема „Филмов плакат“ под ръководството на полския художник Йежи Скакун. Лично за мен Фокус Полша е най-привлекателната програма, особено като се има предвид, че от Берлинале насам искам да гледам „Ещерхази“. Жалко само, че българските заглавия в състезателната програма са само шест.

P.S. Тази година към журналистическата акредитация са включени и пет шота в бар Габа, което само доказва, че фестивалът узрява и достига нови професионални нива. Честит 4-ти рожден ден, банда, и за много години!

Всички, които въздишат тежко, че тази година фестивалът в Кан ще премине някак независимо от нас, могат да се утешат с две добре прикрити инициативи, за които разбрах в последния момент. От 10 до 16 май в кино Люмиер се провежда Седмица на испанското и ибероамериканското кино. От 14 до 27 май Домът на киното пък ще ни зарадва с панорама на Микеланджело Антониони.

Ако и това не върши работа, най-добре гледайте „Kick-Ass“. Освен, че ще натрупате завидни количества пост-постмодернистична мана, има голяма вероятност да се забавлявате и да погледнете по-философски на факта, че в Южна Франция показват стотина световни премиери без вас. И не забравяйте, че най-добрите заглавия от миналогодишната реколта все още са само на няколко клика разстояние. Enjoy!

Много добра инициатива на новото поколение кинознатели в „НАТФИЗ“! Част от селектираните заглавия са изровени специално за феста, но не трябва да се пропускат също представянията и дискусиите. Пълната програма -> тук.

Поздравления за куража и успех!