cinemaXP

Видях го този прословут „Аватар“, но единственото, което провокира у мен, е желание да задълбая в trivia-та му.

Затова по повод празниците и в името на онези прекрасни дни от детството ни, които прекарвахме сити пред телевизора, пускам 3 трейлъра. Премиерите на всички тези заглавия са през декември месец и много ми се иска да имам възможност да ги гледам, някога.

ОК, както обещах в предпоследния ми пост, изгледах доста съвременни български филми. Първо мислех да пиша гневен текст. После планирах да си подредя мислите в саркастични препоръки, които уж трябваше да са само 10. Най-накрая реших, че поводи за ядосване от българското кино (и по-скоро от българските кинодейци) – много. По-добре човек да подходи конструктивно към въпроса и да потърси онези неща, които го карат да се усмихва, да се чувства горд и най-вече спокоен, че може да ги покаже на някой чужденец, без да умре от притеснение.

Преди малко се върнах от нещо като възпоменателна вечер за Тодор Динов в Дома на киното. Поводът – 90 години от рождението му. Прожектираха последното му анимационно произведение – „Двуокият“ (с музика на Ambient Anarchist!) и документален филм за живота му – „Парижкият дъжд на българската анимация“ (с режисьор Господин Неделчев-Дидо). Да си призная честно, почти нищо не знаех за този човек, освен, че е учител на Доньо Донев и Стоян Дуков. Е, гледала съм и „Иконостасът“ разбира се, но никога не съм била сигурна каква част от красивата му визия дължим на сърежисьора Христо Христов или на оператора Атанас Тасев. Що се отнася до Тодор Динов, нямах идея, че самият Жан Ефел му е бил фен и е искал да направят съвместен пълнометражен филм. Нито че е имал номинация за Оскар още по „онова“ време или пък че е рисувал толкова интересна живопис.

1:0 за моя нов проект „Българското кино може да бъде на световно ниво, стига да поиска“.

Тъй като все още чакам да мине аватарската навалица, препоръчвам един филм, който ме изненада приятно. По време на фестивала в Кан за премиерата на „Bakjwi“ / „Thirst“ на Парк Чан-Уук се говореше с леко пренебрежение. Падението на автора на прословутата трилогия за отмъщението се коментираше едва ли не с неприязнено учудване, а при обявяването на приза на журито, реакцията беше доста снизходителна. Повлияна от всички тези мнения, умишлено пропуснах да гледам филма на няколко фестивала, но тъй като съм на азиатска вълна, разглеждайки детайлите за филипинския „Serbis“, видях, че една от актрисите играе в „Thirst“. Загложди ме любопитството и открих съвсем пресен торент с чудесно качество.

Всъщност, филмът разчита много силно на клишетата и на хумористичното отношение към тях, но зад вампирската фабула има доста философия. Е, не като в „The Hunger“ или „Låt den rätte komma in“, но неизмерно повече в сравнение с цялата „Twilight“ сага. Ако пък човек предпочете да изгледа „Thirst“ за забавление, удоволствието е гарантирано от порциите sex & violence, яката сценография и онези типични, по корейски налудничави изблици, без които не може. Страшните моменти не са толкова страшни, гнусотиите са по-скоро от битов характер и изобщо определението „хорър“ е само някаква семпла рамка, в която всеки може да вмести каквото реши.

За седма година поред в Ню Йорк се провежда фестивал на българското кино. Между 7 и 13 декември всеки, който се намира понастоящем в Голямата ябълка, може да гледа филми, които в България се прожектират едва ли не тайно. Както се полага на фестивал, ще има гости, паралелни събития и награда на публиката в размер $1000 (ако се вярва на прес информацията, нулите са наистина само три).

От друга страна, след като в края на Киномания хванах „Ловен парк“ и „Moon Lake“, си мисля доста за съвременното българско кино. Много ми е интересно, как един зрител, емигрирал в САЩ и стигнал онова ниво на носталгия, при което се слуша Слави и се поръчва лютеница онлайн, би възприел тези нови заглавия. Дали ще види недостатъците им или напротив, ще попие жадно всеки детайл, защото дори слабостите на филма ще имат сантиментална стойност?

Аз все пак не съм емигрирала и понеже акумулирах доста негативна енергия около разни кинематографични неща у нас, дръпнах си един куп „прехвалени“ родни филми и съм в процес на интензивно гледане. Тези дни към Коледа ще седна и ще опиша резултатите.

to be continued

Много приятна колекция от минималистични, остроумно направени постери на популярни телевизионни сериали.