cinemaXP

„Кечистът“ е шанс да отмием празничната тъпота, която ни залива от телевизионния екран и да си припомним какво означава смислено кино. Тъй като този филм е есе върху клишетата, обикновено за него също се пише с клишета – например как Дарън Аронофски си е продал задника на холивудските студия, или как Мики Рурк e Randy The Ram, или пък как финалът бил прекалено „софистициран“.

Със сигурност „Кечистът“ е нещо много различно от всичко, което е правил Дарън Аронофски досега. Явно крайният резултат е толкова несмилаем за масовата публика, че филмът е с лимитирано разпространение в САЩ, а в Европа ще се появи чак януари / февруари. Който го е изпуснал на нашата Киномания, май ще трябва да запали свещичка за здравето на торентите, защото според Box Office Mojo кинопремира у нас изобщо не се очаква.

Надявам се, че следващата година ще ни донесе повече подобни филми и че също така ще можем да ги видим на голям, дигитален, а защо не и 3D екран!

По принцип не смятам, че един филм (бил той чернобял или на екзотичен език) има нужда от римейк, но след като гледах старата версия на „Денят, в който Земята спря“, се убедих, че има много елементи, които могат да се осъвременят. А при липсата на добри sci-fi сценарии напоследък, едно такова начинание може дори да се обяви за художествен експеримент 🙂

Разбира се, повечето фенове на оригинала приемат идеята като кощунство срещу класиката и напук са успели да вкарат версията от 1951 година в челните 250 места на IMDB, докато премиерното заглавие получава средни оценки. Не става дума за някаква тийнейджърска игра, напротив – статистиките в момента показват, че колкото са по-възрастни зрителите, толкова по-ниско оценяват творението на Скот Дериксън. Всъщност нито оригиналът е толкова гениален, нито римейкът – толкова бездарен. А онези журналисти, които твърдят, че римейкът копира едно към едно оригинала, очевидно са проспали първата версия и все още не са гледали втората.

Когато през 1951 година по екраните излиза „Денят, в който Земята спря“, реакциите на американската публика съвсем не са толкова възторжени. Темите за Студената война и контрола върху атомната енергия са особено актуални, но по същото време в САЩ се вихри маккартизмът, под чийто прицел попада и актьорът Сам Джафе, в ролята на професор Бернхард. Режисьорът Робърт Уайз е един от отличниците в Холивуд, работил изключително успешно в различни жанрове, но първоначално филмът получава добри отзиви предимно в Европа, а много по-късно се превръща в класика. Когато го гледаме днес, доста моменти изглеждат наивни. Не е въпросът в липсата на компютърни ефекти или в монохромната визия – самите персонажи са някак програмни и безлични. Сцените с Горт и пищящата Хелън носят усещането за евтин pulp fiction фетиш. Да не говорим за основното логическо противоречие в посланието на Клаату: ако човечеството не загърби войната, ще бъде изтребено от по-висшите извънземни цивилизации, които много отдавна са отхвърлили насилието като решение (?!) Филмът има много достойнства (стремеж към автентичност, интересна работа с осветлението + британската школа в играта на Майкъл Рени), но в сравнение с психеделичната красота на „Одисеята“ е просто демоде.

И така, в наши дни е достатъчно да имаш някой и друг сносен проект в CV-то си в комбинация с всеотдаен агент, за да попаднеш в полезрението на големите студия. За щастие, Скот Дериксън има повече опит като драматург отколкото като режисьор и наистина се е захванал сериозно да попълни сюжетните дупки във версията от 1951 година. Този път действието е пренесено в Ню Йорк, защото CGI разрухата във Вашингтон няма да е толкова забавна. Персонажите са много по-комплексни, реакциите им са напълно реалистични, има изобилие от конфликти и съспенс. Личи си, че сценарият е бил прегледан и от научни специалисти, за да може финалният вариант да се доближи до марката „Майкъл Крайтън“.

Що се отнася до актьорите, изборът също е бил удачен. Всички лица изглеждат някак ненатрапчиво, като каст за телевизионен сериал. Киану Рийвс все още не може да излезе от шаблона на „Матрицата“, но това прави неговия Клаату по-чуждоземен. Дженифър Конъли никога не ми е била любимка, но явно с възрастта чертите й са се омекотили, а и в случая брюнетската й опърничавост пасва на ролята. Кати Бейтс играе с обичайната лекота. Голямата звезда на филма обаче е Джейдън Смит – не защото показва някакви необичайни постижения, а защото само на десет години вече е част от семейната машина за пари. След като в „Преследване на щастието“ се оказа, че стои добре на екран, сега баща му бърза да го подготви за наследственото екшън амплоа. Както стана ясно съвсем наскоро, Джейдън ще изпълнява главната роля в римейка на „The Karate Kid“. И затова подозирам, че идеята Смит младши да играе доведен син на Дженифър Конъли в „Денят, в който Земята спря“ е хрумнала първо на продуцентите, а после някак се е вписала в сценария.

Поуката от новата версия е поднесена внимателно, без излишни проповеди, за сметка на product placement-а, който на моменти идва в повече. Финалът е приятно отворен. Ако познавате версията от 1951 година – перспективата ще бъде оптимистична. Ако сте на вълна Апокалипсис – има доста материал за мрачни фантазии. Като цяло версията на Скот Дериксън е една съвсем приемлива научна фантастика, каквито напоследък за съжаление липсват. Като се замисля, последният sci-fi филм по оригинален сценарий, който ме впечатли, беше “Проектът Съншайн”.

15-16 декември Форум Honoris Causa от 15:00h в салона на Учебния театър
Програмата предвижда прожекции и обсъждане на годишната продукция на факултет Екранни изкуства за учебната 2007/2008 година. Ще има и награди!

17-18 декември Юбилейна научна конференция „НАТФИЗ в българската култура“ между 14:00h и 18:00h в кинозалата

Първа сесия: 17 декември 2008
Почетен председател: проф. Снежина Панова, д.изк.
Водещ: проф. Камелия Николова, д.изк.

14:00h Откриване: Проф. д-р Станислав Семерджиев, Ректор на НАТФИЗ

1. Проф. Снежина Панова, д.изк. Il dolce far niente
2. Проф. Надежда Андреева, д.ф.н. Професор Д. Б. Митов
3. Проф. д-р Надежда Тихова Театърът има история
4. Проф. Надежда Сейкова Студентски години в Държавното Висше Театрално Училище
5. Проф. Николина Георгиева Как куклите проходиха във ВИТИЗ

15:30h – 16:00h Кафе пауза

6. Проф. Дойчина Синигерска, д.изк. Картини от едно начало
7. Проф. Владимир Игнатовски, д.изк. Портрет на проф. Гочо Гочев
8. Ст.н.с. д-р Йоана Спасова Моят клас и моят институт в периода на преход
9. Доц. д-р Анна Топалджикова Методи Андонов – режисьор и педагог
10. Доц. Александра Хонг Средствата на вербалния и невербалния театър
11. Доц. д-р Венета Дойчева НАТФИЗ в контекста на съвременното европейско обучение на актьора

17:30h Дискусия

Втора сесия: 18 декември 2008
Почетен председател: чл. кор. проф. Неделчо Милев, д.изк.
Водещ: проф. Божидар Манов, д.изк.

1. Чл. кор. проф. Неделчо Милев, д.изк. Когато се наливаха основите
2. Проф. Вера Найденова, д.изк. Да пазим специфичния характер на НАТФИЗ
3. Доц. д-р Спаска Зафирова Хуманитарното образование в НАТФИЗ
4. Д-р Ивайло Костов Трите духовни пътища на изкуството
5. Проф. Любомир Халачев, д.изк. Българската култура и глобализацията

15:30h – 16:00h Кафе пауза

6. Ст.н.с. І ст. Александър Александров НАТФИЗ и българските писатели
7. Проф. Владимир Михайлов, д.изк. Технологичното развитие изпревари творческото развитие
8. Иван Павлов, председател на СБФД Първият клас по режисура на проф. Христо Христов
9. Доц. д-р Венелин Грамадски Висшето образование по ФТР – развитие и традиции
10. Пенка Монова, БНФ Студентските бригади – начин на производство (ненаучен доклад)
11. Яна Джарова, докторант НАТФИЗ Реалити шоуто като елемент от българската култура

17:30h Дискусия

18:00h Закриване

Входът и за двете събития е безплатен 🙂

Противно на онова, което Митко, Кольо и Олег са казали преди 2 години, все пак панорама ще има и то не в Каспичан, а в Лилавия салон на Чешкия културен център. На 14 и 15 декември можем да видим всички филмчета на Бидон филм срещу символичната сума от 5 лева на ден или общо 10 лева за цялата програма:

14 декември 2008

Блок 1 – Прощъпулник / 14:00h
Бургас на Таралежков (2003) – 30 мин. реж. Димитър Таралежков
Извън сезона (2003) – 15 мин. реж. Константинов & Бошнаков
Deux ex machina (2003) – 8 мин. реж. Никола Бошнаков
Рокстар (2003) – 15 мин. реж. Олег Константинов
Вино (2003) – 7 мин. реж. Таралежков/Бошнаков

Блок 2 – Приятели / 16:00h
Зу-зу – 3 мин. реж. Мирослав Мирчев
С рогата напред – 3 мин. реж. Живко Арсенов
Лошите кучета – 4 мин. реж. Живко Арсенов
Пресечки – 30 мин. реж. Христо Гочев
Зверове – 4 мин. реж. Неделчо Богданов
Ако имахме жени – 4 мин. реж. Неделчо Богданов
Професорът – 3 мин. реж. Неделчо Богданов
Никога повече – 10 мин. реж. Йордан Банков
Пикник с птици – 20 мин. реж. Владимир Андонов

Блок 3 – Майка казва, че съм само мечтател / 18:00h
Лешпер комерс (2005) – 84 мин. реж. Димитър Таралежков

Блок 4 – Начини на живот / 20:00h
Лайфстайл (2004) – 53 мин. реж. Никола Бошнаков
Алтънджиите идат! (2006) – 20 мин. реж. Никола Бошнаков

ЗАД БЛОКА, 22:00h
Концерт на Димитър Таралежков и Банда Бидони

15 декември 2008

Блок 5 – Шарена гайда / 19:00h
Две серии археология (2008) – 30 мин. монтаж: Никола Бошнаков
Бидон филм рекламира НБУ (2004) – 4 мин. реж. Таралежков, Константинов & Бошнаков
Ако сънуваш риба (2004) – 4 мин. реж. Таралежков, Константинов, Комогорова & Бошнаков
Честна пиратска (2005) – 2 мин. реж. Таралежков & Бошнаков
Когато кучето на кучката го няма (2005) – 1 мин. реж. Таралежков & Бошнаков
В памет на съучениците (2006) – 4 мин. реж. Никола Бошнаков
Зад блока съм. Обичам те (2007) – 4 мин. реж. Таралежков & Бошнаков
Как прецаках гадната кукувица (2007) – 3 мин. реж. Таралежков & Бошнаков
Рибадео, Вавилон (2008) – 10 мин. реж. Никола Бошнаков

Блок 6 – Свобода и кулинария / 21:00h
Гурме (2007) – 5 мин. реж. Димитър Таралежков
София Видео Гайд (2007) – 75 мин. реж. Никола Бошнаков

Ако не знаете нищо за Бидон филм -> започнете с канала им в YouTube

След проектите „Късо съединение“ и „Червена точка“, сдружение Позор подготвя панорамата „Цветята на Корана“. Между 12 януари и 12 февруари 2009 година в Дома на киното, Евросинема и Червената къща ще можем да видим над 20 заглавия от Близкия Изток. Интересното е, че голяма част от тези филми не са показвани у нас, а са дело на световно известни автори като Аббас Киаростами, Мохсен Махмалбаф, Самира Махмалбаф, Еран Риклис, Юмит Юнал, Надир Мокнеш, Бахман Гобади и Маджид Маджиди.

P.S. Пълната програма е вече онлайн.

Между 01.12 и 13.12 в ралични софийски читалища и учебни заведения ще бъдат показани безплатно 5 филма, разпространявани от Арт Фест. Повече информация и пълната програма – тук.