Кинопремиера: „Хенри Пул е тук“
Добрата новина е, че американското независимо кино си пробива път в залите на нашите синеплекси, сред “Флиртология” и “Убийствен пъзел 5”. Тази седмица са премиерните прожекции на “Хенри Пул е тук” и ако искате да си починете от CGI лудницата, която обикновено преобладава в българските салони, това заглавие е правилният избор. Вече от месец филмът е в торентите с перфектно качество, но си струва да се види на голям екран заради сюрреалистичната визия и емоционалния саундтрак.
На пръв поглед сценарият е банален: някой, който разбира, че му остава съвсем малко време да живее, преосмисля себе си и променя уж логичния ход на събитията. При описанието в различни сайтове масово се тиражира неточността в IMDB, която вероятно е останала от стара версия на проекта – няма да видите Хенри Пул да напуска нито семеен бизнес, нито властна майка или пък страдаща годеница. Явно тези сюжетни линии са отпаднали при монтажа, което е голям плюс, защото така историята провокира въображението още повече. Неслучайно филмът направи впечатление на тазгодишното издание на Сънданс. Режисьорът Марк Пелингтън е известен с трилърите си “Паника на Арлингтън роуд” и “Послания от мрака”, както и с работата си върху различни музикални клипове. Това предполага една леко иронична гледна точка към религиозното клише за внезапно появилия се чудодеен образ на Христос. Заобиколени са и каноните на романтичната драма – диалозите звучат свежо и реалистично.
За непринуденото усещане спомага и интересният подбор на актьорите в главните роли. Обикновено сме свикнали да виждаме Люк Уилсън в компанията на по-големия му брат Оуен и останалите идиоти от Frat Pack (Бен Стилър, Винс Вон, Уил Ферел, Джак Блек, Стив Каръл). Тук обаче той е порядъчно подпухнал и брадясал, а безизразното му изражение е ту смешно, ту тъжно. Лицето на Рада Митчъл пък носи атмосферата на всички некомерсиални и дори експериментални филми, в които е участвала. Адриана Бараза се превъплъщава в досадната набожна съседка – ако се чудите откъде ви е толкова позната, Алехандро Гонзалес Иняриту я превърна в международна звезда.
Дефолтният оптимистичен финал не трябва да заблуждава никого със своята еднозначност – спорът за това дали Хенри Пул е повярвал или не продължава да се води.