cinemaXP

Току що се връщам от церемонията по награждаването на Jameson Short Online 2009, леко опиянена разбира се, но много доволна от новата културна придобивка към уискито – пластмасова чашка, пълна наполовина с няколко вида ядки. Какво повече му трябва на човек 😀

Сайтът на конкурса тази година е доста по-прегледен и новият плеър е стъпка напред, но навигацията е недомислена и няма къде да се види топ 10, освен на живо, така да се каже. Иначе, по мои впечатления, участниците са по-малко спрямо 2008 година. Що се отнася до качеството… е, има и попадения. Все още се наблюдава разделението между филмчета, направени с много внимание за конкурси и/или курсови работи vs такива, които са скалъпени, като за някое предизвикателство. Дано броят на първите започне да преобладава, въпреки че в официалната селекция на Jameson учудващо често попадат такива от втория вид.

Гледайки десетте филмчета, събрали най-много точки онлайн, и сравнявайки ги с останалите на сайта, започвам да се чудя дали авторите на „Последна среща“ и „Икона“ не са се обадили на всички роднини и приятели с молба да гласуват за тях. Също така е странно защо филмчета като „Rome&Juliet“ или „Рибешка история“ не са в класацията. След тази прожекция продължавам да смятам, че анимацията ни вече е на светлинни години пред игралното кино. Така нареченият „експериментален“ жанр пък не е нищо повече от клипчета без сценарий, а „5-6-17“ ме накара да се замисля сериозно как стои въпросът с авторските права и дали някой от организаторите гледа тези филмчета, преди да ги пуснат онлайн за масовата аудитория.

В заключение съм готова да изнеса цяла лекция за това как съвременните млади хора очевидно не са гледали класиката, нито истински експериментално кино, така че когато се опитат да кажат нещо с камера, крайният резултат е на ниво следобедна програма в БНТ. Вместо това, ето филмчето от десетте избрани, което мен като че ли най-много ме зарадва: