cinemaXP

усещане за кино

ЗаVRъщане

without comments

image

Вече две години следя отблизо новините около завръщането на VR технологията. След няколко текста на английски и една презентация в Сараево, в началото на 2017-а от списание „Кино“ ме помолиха да напиша уводен текст за българските читатели. За целта разговарях с Момчил Алексиев, който е сред малкото специалисти у нас със сериозен практически опит. Публикувам интервюто с разрешението на списание „Кино“ и с уточнението, че през изминалата половин година дебатите около виртуалната реалност добиха един по-спокоен и професионален тон. Много кинофестивали по света предлагат трансмедия, формираха се тематични изложения и онлайн канали за достъп, а и в България вече VR не звучи никак екзотичнo – отново благодарение на Момчил и ред негови инициативи, включително и тази съвсем скорошна лекция в „Червената къща“.

Бих искала да започнем с това откъде се появи у теб този интерес към VR – доколкото открих в интернет, първото ти образование е в областта на изпълнителските изкуства и сценографията, в Италия, а после идва Холандия, която е известна с лабораториите си на тема нови медии и дигитална култура?

Работата ми започва в театъра и филмите и тези пътеки продължават паралелно и до днес. Търсенето на органични връзки между тях е в основата на мои проекти за инсталации и представления. Естественото продължение на този процес намери форма в периода ми в Холандската филмова академия. Там имах възможност да развия изследването си в дълбочина.
Интересуваше ме работата с медия, която въвлича зрителите в един по-активен диалог с режисьора. Исках публиката да се потопи, да преживява и “открива” историята пространствено. Това съвпада със стила ми на писане и с начина, по който искам да комуникирам идеите си. Търсех едно ново и различно “състояние на зрителство”, чийто характеристики са “потопеността” и пространственото изживяване на видео изображенията.
От практична гледна, точка първоначалната ми идея беше за работа върху “holographic motion picture”. Когато това се оказа технически невъзможно, си дадох сметка, че мога да задам повечето от въпросите, които ме интересуват и във VR. Интересуваше ме много повече принципа отколкото конкретната медия.

Оставам с впечатлението, че си от малкото хора в България, които работят в областта на VR систематично, едновременно с практика и теория, какво те мотивира да се развиваш именно в тази посока и то у нас?

Комбинирането на теория и практика е изключително силен мотор. Той ми позволява да реализирам проектите си, като в същото време знам тяхната теоретична величина. Позволява ми да превърна VR практиката си в инструмент “през” който да мисля. За мен този комбиниран подход носи най-много възможности за екпериментиране и развитие. Съсредоточил съм голяма част от работата си върху практически примери и теоретични материали, показващи защо и по какъв начин “потапящите медии” представляват уникална семиотична система.
България има много обещаваща VR сцена и откакто се върнах, преди около година, съм все по-ентусиазиран. Моята цел засега е да приложа това, което съм научил, и да продължа с реализацията на проектите си. Имам приятното усещане, че успявам да допринеса за средата тук и засега това само е подпомогнало работата ми както в България, така и навън.

В блога си на английски маркираш някои много интересни теми, но това настъпление на AR/VR/MR отваря постоянно нови и нови въпроси от различни сфери на технологията, културата и философията. Според теб, кой е най-актуалният проблем в момента, който стои пред теб като автор? А пред VR индустрията като цяло?

Да, нови въпроси се появяват постоянно и липсата на базова теория, върху която да започнем да надграждаме дебата, е много осезаема. За мен тази теория трябва да се занимае с уникалните качества на “потапящите медии”, с това което ги прави качествено различни от киното, театъра, книгите и което им дава причина да съществуват. AR/VR/MR ще оформят до голяма степен развитието на технологичната рамка, която обитаваме, съответно и начина, по който комуникираме, обменяме информация и обсъждаме околния свят. Това са инструменти за когнитивна комуникация, като всички останали, просто принципите които ги дефинират са различни. Когато обрисуваме по-ясно стените на тази “нова стая в къщата на изкуството и медиите”, ще можем да продължим напред. Дискусията в тази посока тепърва започва.
Трудно ми е да говоря за един основен проблем, но бих споменал следните актуални предизвикателства:

  • Липса на съдържание, което да прескочи кръга на геймърите и сферата на чисто “впечатляващото” и да достигне широка публика.
  • Широк дебат за етичните и морални импликации.
  • Дискусия за връзката между интерактивност и авторство.
  • Липса на утвърдени канали за дистрибуция.
  • Потоците и структурите за финансиране не са се оформили.

По всяка от тези точки има новини и развитие ежедневно. Може да се каже, че сме потеглили на морско пътешествие, в което строим кораба си в движение.
Иначе пред мен като автор стоят единствено постоянството и фокуса върху работата ми. Разбира се, всеки търси финансиране, но който търси – намира. В момента работя по сценарии за следващия си проект. В него се занимавам с политическата и етична страна на 360-градусовият документален филм.

Преди две години си написал в блога си „Film can use the instruments of VR to tell stories“, а смяташ ли, че е дошло времето да твърдим обратното: VR е вече самостоятелен медиум, който спокойно заимства от киното, театъра, гейминг културата, за да работи с напълно нови изразни средства в изграждането на нов наратив?

Точно така, VR е изцяло нова, качествено различна медия. Тя ползва свой набор от когнитивни модули и изразни средства. Някои от тези модули са заимствани и това е нормално, но раждащият се наратив ще е от друг тип. Когато сложим очилата за AR/MR/VR мозъкът ни се активира по различен начин на невро-биологично ниво. Ние се потапяме в една друга реалност и сектори като хипокампуса се задействат по начин, по който никоя друга медия досега не е правила. Оформя се и големият дебат за вида интерактивност. Той ще бъде централен, поне в близкото бъдеще.

Може ли да ми разкажеш за твоя проект VR Lab в София, с обмяната на информация във Фейсбук и регулярните Meet-Ups? Как работи този формат за community growing на наша почва? Има ли вече интерес от страна на бизнеса или артистичната общност за обмяна на опит? Доколко българската образователна система е подготвена да развива VR?

VR Lab BG е първият VR Meet-Up в България. Изключително се радвам, че срещнах много ентусиазъм и групата постоянно расте. Целта ми е да се генерира все повече енергия и контакти, между хората както в България, така и в целия свят. За тази цел се старая винаги да имаме презентатори, които да се включват от други места и да разказват за работата си. В България има вече няколко сериозни фирми работещи в сферата и множество дивелъпъри. Бизнесът вече се е ориентирал добре, чрез стаи за забавление и escape rooms. Има VR клубове, фирми правещи видеа, очила, софтуерни продукти. По-малко развитие наблюдавам в изкуството, но то е много по-ограничено откъм ресурси. Моята цел е да променя това. Започнахме да организираме VR кино вечери и работим по MR представление. В образованието стъпката в България предстои и вярвам, че съвсем скоро ще имаме реални проекти. В личен план, започвам скоро такава инициатива в училище в София. Интересът расте постоянно и нашата цел е да стимулираме развитието на тази култура.

Смяташ ли, че Mixed Reality ще измести постепенно VR, или използването на VR ще се специализира в определени области / за определени наративни структури?

Говорим за медии, които се съотнасят по когнитивно различен начин към реалността, такава каквато я познаваме от всекидневния ни живот. Можем да кажем, че когато махнем очилата начинът, по-който гледаме на реалността след MR и след VR, е различен. При MR сравняваме това което познаваме с една негова “разширена” версия, а при VR – с една алтернативна версия. В този смисъл, според мен, няма да има изместване ами по-скоро, както казваш, специализация в различни сектори и комбинации между двете. Например в медицината, обучението, архитектурата, социалните медии вече има множество хибридни проекти.

Written by admin

юни 16th, 2017 at 7:52 pm

Posted in интервю

Leave a Reply