cinemaXP

След известна ъм… едномесечна пауза, се завръщам с една добра новина – след няколко часа потеглям за фестивала в Сараево и обещавам да пиша редовно какво се случва там.

В интерес на истината, почти бях изгубила надежда да ми одобрят акредитацията, понеже не ми отговориха на нито един email, но по стар балкански обичай ми изпратиха небрежно онлайн потвърждение ден преди крайния срок, който самите те си бяха определили за обратна връзка. Така че stay tuned!

Толкова го чаках Т4 и така се надявах целият hype около него да е оправдан, но уви! Планирах едно сочно ревю, обаче в момента се чувствам някак обидена за това, че вместо едно достойно продължение с много екшън получихме някаква блудкава и объркана история, която да влезе в ограниченията на PG-13 рейтинга. Романтичната постапокалиптична атмосфера и прекрасните индустриални звуци са тотално похабени от лигавия typecasting. Да не говорим за Крисчън Бейл, който явно развива синдрома на Киану Рийвс след „Матрицата“, така че още дълго ще го слушаме да говори като Батман. Според слуховете, Джеймс Камерън ще се намеси за Т5, но пък от вездесъщите студиа искали Робърт Патинсън в главна роля, та следвашият епизод може да е още по-сбозан…

Ето едно доста интересно обобщение за фестивала в Кан тази година (на английски).

В него се намеква и за моите 3 основни наблюдения:
– комерсиалното кино е в криза и се опитва да го докара със sex & violence
– 2 часа и 30 минути е новото 90 минути
– малките кинематографии ще спасят света

Този път ще бъда много кратка, понеже признаците на мозъчна дейност при мен са вече доста слаби. Искам само да отбележа, че досега гледах доста безумни филми, особено от основната селекция, но „Inglourious Basterds“ на Тарантино наистина ме метна в джаза. Изобщо не мога да разбера защо е направен този филм, освен просто като скъпо струващо забавление. Също така недоумявам как мислят да го разпространяват, специално в САЩ, където комбинацията от 148 минути и субтитри е самоубийствена.

P.S. Джим Кери е супер готин и забавен на живо!

Този път обещавам да поствам редовно и също така се надявам депресията от предишния ми пост да изчезне с премиерата на „Източни пиеси“ 🙂 Stay tuned!

От днес киното в CCS е затворило врати в знак на протест срещу безкомпромисното 40% увеличение на наема от страна на мола. Преградили са третия етаж с рекламни пана от филми и са разпечатали обяснението си на лист A4 + извинения за причиненото неудобство. Малко странен начин за протест, може би очакват, че самите посетители на киното могат да направят нещо?

И така, най-накрая в Ротердам. Пътуването си беше цяло road movie, а детайлите по самия тренинг тънат в неяснота и странна храна, но предполагам с малко сън и повече пиене, всичко ще си дойде на място.

Първият ми филм още в първия ден – „Milk“

„Кечистът“ е шанс да отмием празничната тъпота, която ни залива от телевизионния екран и да си припомним какво означава смислено кино. Тъй като този филм е есе върху клишетата, обикновено за него също се пише с клишета – например как Дарън Аронофски си е продал задника на холивудските студия, или как Мики Рурк e Randy The Ram, или пък как финалът бил прекалено „софистициран“.

Със сигурност „Кечистът“ е нещо много различно от всичко, което е правил Дарън Аронофски досега. Явно крайният резултат е толкова несмилаем за масовата публика, че филмът е с лимитирано разпространение в САЩ, а в Европа ще се появи чак януари / февруари. Който го е изпуснал на нашата Киномания, май ще трябва да запали свещичка за здравето на торентите, защото според Box Office Mojo кинопремира у нас изобщо не се очаква.

Надявам се, че следващата година ще ни донесе повече подобни филми и че също така ще можем да ги видим на голям, дигитален, а защо не и 3D екран!

Вече 10 дни откакто се провежда Киномания, а официалният им сайт още не е активен. Има луксозен каталог на хартия, който дори се продава на прожекциите, безплатна брошура, но не е и онлайн вариант. Според мен затова тази година има толкова малко зрители, дори и на най-комерсиалните заглавия.

А снощи, на финала на „Burn After Reading“, първа зала на НДК се разтресе драматично от земетресението. Точно течеше втората сцена в кабинета на J.K. Simmons и докато вървях през лудницата, продължавах да гледам към екрана – беше наистина сюрреалистично. Интересно обаче колко много хора останаха да си догледат филма!

Всъщност новият Бонд изобщо не е чак толкова лош, както го плюят. Европеският feeling, интересните лица (особено Матийо Амалрик) и лудите каскади кефят на max!